EN
Материалите имат значение: екологични разходи на скулптурни материали
Традиционни срещу устойчиви материали за скулптури
Бронзът, мраморът и смолата винаги са били популярни избори за скулптури благодарение на тяхната издръжливост и естетически вид. Но има и недостатък, който не можем да игнорираме. Добиването на тези материали от земята и преработката им водят до голямо количество въглеродни емисии, унищожаване на местообитания и изчерпване на природните ресурси. От друга страна, художниците започват да се обръщат към екологично чисти алтернативи като рециклирани метали и биоразградими глинени маси. Какво прави тези алтернативи по-добри? Те обикновено оставят по-малък въглероден отпечатък, тъй като няма нужда постоянно да добиваме нови ресурси, а освен това помагат за намаляване на отпадъците в депата. Вземете например рециклирания метал – той спестява около три четвърти от енергията, необходима за производството на нов метал от сурови руди. Международната агенция за енергетика посочва, че преминаването към тези по-екологични материали може значително да намали екологичното въздействие от създаването на скулптури, просто чрез използване на по-малко ресурси общо взето.
Скритото въздействие на изкуството, базирано на пяна (стироформ и флорална пяна)
Художниците обичат да работят с материали на база пяна като стироформ и флорална пяна, защото лесно се режат и формират, което ги прави идеални за големи инсталации и онези масивни стиропомпени скулптури, които понякога виждаме в галерии. Но зад творчеството има и тъмна страна. Вземете например стироформа – той просто остава завинаги, тъй като не се разгражда естествено, и накрая попада в океаните и полетата, където причинява сериозни проблеми. Повечето хора не осъзнават колко зле е положението с рециклирането. Агенцията за опазване на околната среда съобщава, че едва повече от 1% от целия стироформ се рециклира всяка година. Въпреки това някои напредничави художници започват да преминават към по-екологични алтернативи. Някои скулптори вече използват пяни на растителна основа, които се разграждат естествено, докато други експериментират с възстановена дървесина или целулозен пулп. Този преход помага да се поддържа творческата иновация, без да се оставят планини от токсични отпадъци.
Камък и метал: Дълготрайност срещу добив на ресурси
Художниците работят с камък и метал още от древни времена, защото тези материали са изключително дълготрайни и изглеждат невероятно, когато се гравират или оформят. Те не се нуждаят от често поправяне или подмяна в сравнение с други материали, поради което в дългосрочен план всъщност произвеждат по-малко отпадъци. Но има и друга страна на историята. Добивът на тези суровини от земята също не е особено полезен за околната среда. Когато компании копаят камък или добиват метали, цели екосистеми биват унищожавани, реките и въздухът се замърсяват, а огромни количества въглерод се отделят в атмосферата. Вземете например добива на метали – EPA (Агенцията за опазване на околната среда) посочва, че тази индустрия е сред водещите източници на токсични емисии в Съединените американски щати. Въпреки това някои творци започват да премислят този подход. Все повече скулптори предпочитат да използват възстановени материали. Като преутилизират вече съществуващи ресурси, те намаляват щетите за околната среда, причинени от постоянното извличане на нови суровини от планетата.
Въглеродния отпечатък при производството на публичното изкуство
Енергоемки процеси за производство
Създаването на големи скулптури обикновено изисква енергоемки процеси като отливане и заваряване, които поглъщат много енергия. Тези методи имат голяма роля за въглеродния отпечатък при създаването на произведения на изкуството на обществени места в градовете. Вземете например металното отливане – когато художниците стопяват бронз или стомана, те трябва да повишат температурата в пещите до хиляди градуса по Фаренхайт, като обикновено изгарят въглища или природен газ в процеса. И цифрите разказват доста красноречиво. Само металното отливане отделя над 600 милиона метрични тона CO2 годишно, според различни проучвания в индустрията, включително данни от правителствени агенции. В момента обаче художниците и производителите търсят по-екологични алтернативи. Някои работилници започват да експериментират с техники за студено заваряване, които изобщо не изискват топлина, докато други тестват пещи, задвижвани от слънчева енергия, за по-малки отливки. Тези нововъведения може все още да не заменят напълно традиционните методи, но определено сочат към бъдеще, в което монументалното изкуство няма да има толкова тежка екологична цена.
Транспортни предизвикателства за големи проекти
Преместването на тежки скулптури далеч не е лека задача и оставя сериозен отпечатък върху околната среда. Когато големи парчета се прехвърлят от едно място на друго, те изгарят тонове гориво и отделят значително количество емисии по пътя. Вземете за пример огромната инсталация "Hollow Men", намираща се на кампуса на Калифорнийския държавен университет в Лонг Бийч. Доставката ѝ там беше почти логистичен кошмар поради внушителните ѝ размери и тегло. Целият процес също води до сериозно замърсяване с въглерод, тъй като трябва да се внася специална техника, а обикновените камиони не могат да се справят с нещо толкова голямо. Но сега нещата започват да се променят благодарение на нови технологии. Някои компании експериментират с хибридни камиони и дори напълно електрически модели за транспортни нужди. Има и все по-голям интерес да се използват железопътни мрежи, когато е възможно, вместо пътен транспорт. Тези промени означават, че най-вероятно ще видим реално намаляване на екологичната цена за преместване на тези гигантски артистични произведения.
Кейс Стъди: Пътешествието на гранитна скулптура по няколко континента
Проследете историята на една масивна гранитна скулптура, която е преминала през няколко континента, преди да намери своя дом в един градски парк. Цялото пътуване започва от каменоломната, където е изваден камъкът, минава през различни етапи на рязане и оформяне и накрая достига дестинацията си след няколко дълги транспорта. При по-внимателно разглеждане на начина, по който е стигнала до там, става ясно колко въглерод се отделя при преместването на тежки артистични произведения около света, особено при сравнение на морските превози с полетите, които изгарят много гориво. Това, което научихме от проследяването на тези пътувания, показва, че художниците и планерите биха могли да мислят по-различно за избора на материали. Вместо да внасят скали от другия край на света, може би местните камъни ще свършат същата работа. А онези големи скулптури? Може би трябва да остават по-близо до дома, вместо да пътуват от страна в страна. Градовете, които искат да инсталират публично изкуство, биха могли да спестят както пари, така и природни ресурси, като обмислят тези практични алтернативи от самото начало.
Специфично за обекта околната среда нарушения
Въздействие върху екосистемата от постоянни съоръжения
Поставянето на постоянни скулптури често променя местните екосистеми по начини, за които хората не винаги мислят. Художествените произведения изглеждат страхотно, но нарушават местообитанията, когато внасяме чужди материали и преобразуваме терена. Вземете например големите скулптури от пенополистирол, които понякога се поставят в чувствителни райони. Те фрагментират местообитанията и нарушават растенията и животните, живеещи там. Някои изследвания показват, че по-малки скулптури или такива, направени от материали, които се разграждат естествено, помагат да се намалят тези проблеми. Все повече художници започват да избират места, които работят с вече съществуващото, вместо срещу него. И много сега преминават към по-екологични материали. Идеята е всъщност проста: създавайте изкуство, което се вписва в природата, вместо да я разрушава.
Временни изложби срещу дълготрайни следи
Екологичната цена на временни изложби често остава по-дълго, отколкото повечето хора осъзнават, понякога достигайки или дори надминавайки тази от постоянни експонати. Разбира се, те не обезобразяват пейзажа завинаги, но цялата работа по монтаж, демонтаж след това и справянето с всички неща, които никой вече не иска, създава реални проблеми за земята и генерира тонове отпадъци. Проучвания показват, че тези краткосрочни дисплеи всъщност произвеждат доста отпадъци, предимно защото толкова много организатори разчитат на еднократни продукти за всичко – от табели до витрини. Въпреки това все повече музеи и галерии започват да се борят с тази тенденция. Все повече обекти използват употребявани материали, наемат оборудване вместо да купуват ново и проектират изложби с оглед повторна употреба още от самото начало. Този подход помага за намаляване на отпадъците, като в същото време позволява на институциите да провеждат интересни прояви, без да надхвърлят бюджета.
Парадоксът на чашата Соло: изкуство с тема отпадъци, което създава отпадъци
Изкуството, създадено от боклуци, като скулптури, построени изцяло от чаши Соло, създава истинска дилема. От една страна, тези творби накарват хората да мислят за проблемите с отпадъците, с които се сблъскваме всеки ден. Но почакайте – някои хора сочат, че точно тези експонати може би всъщност генерират повече отпадъци, отколкото премахват. Хората, които гледат тези експозиции, често се затрудняват дали самото изкуство е екологично или просто още един вид замърсяване. Художници, които се опитват да отправят силни екологични послания, без да влошават положението, наскоро започнаха да експериментират с различни подходи. Някои събират вече използвани материали за своите проекти. Други проектират творби, които след изложбата могат да бъдат върнати в контейнерите за рециклиране. Някои дори създават произведения, предназначени да се разграждат естествено в рамките на месеци или години навън. Целта тук не е просто да се говори за проблемите с отпадъците, а да се живее с тях през всеки етап от творческия процес.
Иновации в екологичната скулптура
Биоразградими материали: От пянова глина до мицелий
Художниците все по-често използват биоразградими материали, докато търсят по-екологични начини за създаване на скулптури. Пяновата глина и мицелият се открояват сред тези опции, предлагайки екологични алтернативи, които продължават да работят добре от художествена гледна точка. Вземете например пяновата глина – тя позволява на скулпторите да бъдат изключително креативни, като знаят, че техните творби в крайна сметка ще се разградят сами, намалявайки отпадъците, отиващи на депата. Някои художници започнаха да експериментират с мицелий, получен от гъбите, за да създават детайлизирани творби, които буквално се разграждат след известно време. Този подход добре отговаря на онова, което много творци искат днес – екологична отговорност без компрометиране на качеството или оригиналността. Освен това използването на такива материали отваря нови възможности за временни инсталации и открити произведения, които не оставят постоянни проблеми с боклука.
Кинетични инсталации със слънчева енергия
Кинетични скулптури, задвижвани от слънцето, променят представата ни за зеленото изкуство, като съчетават креативност с решения за чиста енергия. Начинът, по който тези творби работят, всъщност е доста впечатляващ – те улавят слънчева светлина чрез панели през деня, след което използват натрупаната енергия, за да задвижат части през нощта или когато има достатъчно заряд. Наскоро се появиха някои невероятни проекти, като онези големи подвижни арт обекти, инсталирани на покриви на сгради в градове из цяла Европа. Хората се събират около тях, разисквайки както художествената им стойност, така и начина, по който ги кара да размишляват за собственото си влияние върху планетата. Докато слънчевата технология непрекъснато се подобрява, художниците намират нови начини да включват този възобновяем ресурс в своите творби. Вероятно скоро ще видим още повече интерактивни инсталации, които не само изглеждат страхотно, но и допринасят за повишаване на осведомеността за околната среда, без да бъдат поучителни.
Скулптури на изкуствени рифове: Сливане на изкуството с опазването на природата
Когато художници започнат да строят рифове под водата, настъпва нещо изключително удивително на пресечната точка между креативност и опазване на природата. Тези изкуствено създадени структури приличат на истински коралови формации и всъщност помагат на рибните популации да се възстановят след години на увреждания от риболов и замърсяване. Вземете например онези известни потопени статуи близо до брега на Мексико, които с течение на времето са станали дом за най-различни морски същества. Околният район сега кипи от живот, който преди това го нямаше. Това, което прави този подход специален, е начинът, по който комбинира красота и функционалност. Вместо просто да стоят в галерии, художествените творби се разполагат в океана, където имат двойна роля – възстановяват повредени местообитания и едновременно с това учат хората за морската среда чрез директен опит, а не само чрез учебници.